Гала: Като премазана от валяк съм с коронавируса
Като изпия една шепа лекарства, живвам.
Главоболието обаче не минава
Тя е една от най-харизматичните и красиви тв водещи. От 20 години е сполучливото лице на предаването си “На кафе ” по Нова тв, с което се трансформира в модернист за тв ефира у нас – създава не доста гледания до тогава часови пояс преди обед, както и тематики и проблеми, за които рядко се е говорило.
Родена е в Плевен с името Галя Пенева, само че голямата известност я кара публично да го смени на Гала. В месеца, когато трябваше да чества кръглата годишнина на “На кафе ”, тв водещата се разболя от ковид. Приема го обаче трезво и професионално, съвсем както прави предаването си.
– Гала, по какъв начин се чувствате, откакто се разболяхте от ковид?
– Малко като премазана от валяк.
– Болки в тялото ли имате?
– Чувстваш се извънредно безпомощен, нито можеш да мръднеш, нито да правиш нещо. Сякаш някой ти е изсмукал цялата сила. А другояче съм сигурна, че изобщо не съм от тежките случаи. Имам само доста съществено главоболие, което малко се повлиява от лекарства. По-скоро има някаква цикличност, която още не съм засякла дали следва някакъв темп. По някое време, без да съм вземала медикаменти, главоболието понижава два-три пъти денем, след това още веднъж стартира доста мощно. Иначе пия много медикаменти, без въобще да се повлиява. Това е най-сериозният ми проблем.
Иначе първоначално стартира със сухота, раздразнение в гърлото, което дори към този момент нямам.
– Началото е в понеделник, 26 октомври, по време на предаването ви “На кафе ”, което се излъчва директно по Нова тв, нали?
– Да, внезапно за три часа ме връхлетяха всичките признаци – сухотата в гърлото, главоболието и температурата, която е ниска – 37,5-37,7. Тя продължава и до момента с тези стойности, не стопира.
Като изпия медикаментите поради главоболието, за малко време температурата поспада, само че след това още веднъж се появява. Така е през целия ден, само че не подвигам висока температура. Кашлица съвсем нямам, лека, суха, само че от дъжд на вятър. Не е както се разказва кашлицата като сериозен признак. Имам и хрема, запушен ми е носът.
Това е при мен. Главоболието е най-неприятното и това, че си като смачкан – нямаш сила, нямаш сили. Мускулните болки даже не са толкоз мощни, колкото, да речем, при грип, когато доста постоянно ги имаш. Наболяват ме, некомфортно е. Особено е. Дори не мога да ти кажа кое тъкмо му е особеното, тъй като аз съм човек, който доста рядко боледува, само че въпреки всичко ми се е случвало да пипвам някакви сезонни вируси, грип. По-различно е, необичайно е. Главоболието е необичайно, все едно вътре
имам някакво необикновено
напрежение, като че ли
ми е стеснен черепът
Иначе се надявам да минава, макар че най-притеснителното е, че всички споделят по какъв начин за разлика от другите вируси, които отслабват за 3-4 дни и е най-тежко първоначално, при Коронавирус било противоположното – към 5-6-ия ден е по-тежко.
– Очакването напряга ли ви?
– Не, не съм се стреснала. Всички ме овикват, че не пия антибиотика, който ми е изписан.
– Какви медикаменти ви предписаха?
– Доста витамини – А, D, цинк, кверцетин, селен, мелатонин, който хората нормално свързват със съня, само че има добър резултат в този случай. Има и един кортикостероид и антибиотик, които аз не пия, и общо взето се тъпча единствено с витамините. Признавам си, че е малко без да пита, и към мен всички ми се карат. Но на фона на всичко, което изчетох и през което другите хора са минали и минават с Коронавирус, аз се повеждам относително леко минаваща през вируса. Затова не виждам за какво да пия антибиотик, който не въздейства на вирусите. Антибиотиците са за бактериални инфекции.
– Когато усетихте неразположение в понеделник, за какво не прекъснахте предаването или не се чувствахте чак толкоз зле?
– В такива моменти се активизирам. Освен това си мерех температурата по време на последните три реклами. В студиото имаме електронен термометър, който ползвахме при започване на пандемията след 13 март и мерехме температурата на всеки, който влиза. Сега карах сътрудниците на всяка реклама да ми мерят температурата, откакто усетих, че я подвигам. Почна от 37,4, след това стана 37,5 и най-после беше 37,7. Около тези стойности се движи и до момента. Не разбрах, че нещо се разболявам.
Направих си тест, тъй като звъннах на Гери Малкоданска, която преди две седмици се диагностицира и се оказа, че е с Коронавирус. Казах ѝ какви са ми признаците и я попитах: “Я кажи би трябвало ли да се тествам, или не е Коронавирус ”. Тя сподели: “Мисля си, че би трябвало да отидеш да си направиш тест ”.
Отидох след предаването и той стана подготвен късно вечерта същия ден. Това беше.
– Уплашихте ли се?
– Не. Аз и до момента не съм уплашена. Ако имам страхове, те са за майка ми, която, популярност богу, не съм виждала тези дни. Тя не е при мен.
Може би тъй като съм човек, който в действителност не боледува. Изненадах се от това, че се разболях. Да не приказваме, че предходната седмица целият екип си правихме проби и бяха отрицателни. По-малко от седмица по-късно аз се оказвам с позитивен.
– Дали не сте общували с някого, който е с ковид?
– Не. Аз съвсем на никое място не вървя. През седмицата, когато имам предаване, е ясно, само че и през събота и неделя на никое място не съм била. Със Стефан ходихме към Бистрица, по планини по всички страни. Не съм се срещала с никого.
– Какво вършат околните ви в тази обстановка – щерка ви, Стефан?
– Дъщеря ми не е при мен, въпреки че я пратих и нея да си направи тест, тъй като в петък бяхме дружно, а аз в понеделник се разболях. Мисля си, че в петък към този момент би трябвало да съм го носила този вирус. Тя си направи тест във вторник, отрицателен е. Но не знам и дали не е минало малко време от срещата и дали пробата може да регистрира вирус толкоз скоро.
На Стефан нищо му няма към този момент. Той е нулева кръвна група, уповавам се да е правилно всичко това, което се изписа за тях. (Според научни проучвания хората с нулева кръвна група са с минимален риск за ковид – б.а.)
– Вашата каква е?
– Моята е АБ. Не знам каква връзка има.
Освен всичко останало Стефан, който се занимава с пчеларство и пчелни артикули, е
толкоз жилен от пчели,
а го жилят непрестанно и до ден сегашен. Имаше едно изследване в Китай измежду 5000 пчелари – сериозна численост, тъкмо по време на най-силното проявяване на вируса. От тях 1000 бяха от Ухан. Нито един не е инфектиран.
Всичко, което намират като пояснение, в действителност е в пчелната отрова, не в другите пчелни артикули. Причината съгласно учените е, че пчеларите са доста жилени. Едно от нещата, които китайците се пробват да създадат, е да вкарат пчелната отрова във ваксина. Не знам до каква степен са стигнали.
Така че Стефан доста са го нажилили, в този момент ще ревизира това оказва помощ ли.
– Изолирахте ли се един от различен в този момент?
– Не. До понеделник, до момента в който ми излезе позитивният PCR, бяхме непрекъснато дружно. Сега
продължаваме да спим в
една стая и в едно легло
Дано не се разболее.
– Като разбрахте, че имате ковид, отидохте ли на доктор, или се свързахте по телефона?
– Отидох, дори ми направиха рентгенова фотография на гърдите да видят има ли някакви промени, тъй като сериозните промени са свързани тъкмо с белите дробове, с пневмонии. Взеха ми и кръв и по-късно ми назначиха лекуването, което аз отхвърлих. Глупаво е и е малко самоуверено. А и не съм маниачка, която отхвърля да пие антибиотици, само че по този начин го чувствам. Видя се, че дробовете ми са чисти, т.е. нямам бактериална зараза. За страдание, благите лекари са толкоз заети в тази обстановка, че никой няма да седне да ми изяснява на мен и да ме просвещава за какво в действителност е добре да се пие антибиотик в този момент.
– С предаването какво се случва?
– За първи път направихме половин час през програмата ZOOM, която ни разрешава с панелистите да се включваме по едно и също време в предаването. Така през идващите дни “На кафе ” ще е от 9,30 до 10 ч. След това се излъчва филм.
Повторението на предаването беше единствено във вторник, до момента в който се организираме какво да вършим. Беше толкоз случайно. В понеделник късно вечерта ми излезе пробата и аз единствено им споделих, тъй че на идващия ден просто пуснахме предаване от началото на сезона. След това пристигна тази концепция да вършим по половин час живо включване на всички онлайн. Сега ще сме по този съвременен метод.
– Панелистите уплашиха ли се, направиха ли си проби?
– Не са уплашени, ние всички си правихме проби предходната седмица и всички бяха отрицателни. Сега те са си у дома, нали би трябвало да са изолирани 10 дни.
– Имате ли сили да участвате онлайн?
– Като изпия една шепа медикаменти, живвам. За страдание, доста малко ме държи, за към час някъде, по-късно още веднъж. Като балон, който спада, ей такова е чувството.
– А би трябвало да ви е празнично. Тази година “На кафе ” навършва 20 години, откогато е на екрана.
– Да, и то тъкмо този месец.
– Как то съумя да се задържи 20 години и да е все сполучливо?
– И аз съм се питала. Наистина. В началото, когато тръгнахме, ми беше ясно – такова предаване нямаше. Тогава бяхме три часа – от 10 до 13 ч. Това тв време изобщо не беше създадено, ние го направихме. Преди нас в тези часове от деня нещо се повтаряше – я филм, я предаване. Но малкия екран да прави стратегия – не. Ние бяхме първите. Тогава нямаше студиа като нашето, диванчета, кухнички, разнообразни сетове. Сега диванчета надничат съвсем от всяко студио.
Ние самите сменяхме предаването през годините. Имахме интервал, в който се отдадохме повече на журналистика в едно синьо, по-студено студио с високи маси. Това беше дребен интервал – единствено един сезон, в който имахме аудитория в студиото, правехме и злободневни тематики. Същевременно си я имаше и нашата част – диванчето, госта, другарски диалог на чаша кафе.
През годините заставахме зад доста дела и разработвахме тематики, за които малко се говореше. Ние сме първите, които заговориха доста съществено и постоянно за аутизъм, за Даун, изобщо проблеми, които не че са били скрити, само че не се разясниха толкоз доста. Канехме и непознати експерти.
След това захванахме медицински тематики, като се опитвахме да покажем освен мнението на формалната медицина, само че и повече различна медицина, нетрадиционни способи на лекуване, аюрведа, китайски лечения.
Сега от 2 години сме с панелистите.
Самонадеяно е, знам, само че сме новатори в доста връзки. За първи път вършим неща в ефира, в това число и това включване сутринта. Сигурно всички са го виждали на телефона или са взели участие в такива диалози, само че на екран такова нещо не се е случвало.
Сигурно поради нещо такова ни гледат. Знам ли. По отношение на мен доста обичам това, което върша. Колкото и да е факсимиле, си мисля, че феновете несъмнено го усещат и им е прелестно да гледат някого, който с обич и отношение, а не дежурно им сервира нещо. Може би и това има значение.
– На кого сте признателна за тв кариерата си?
– В малкия екран, светла ѝ памет, на Силва Зурлева, тъй като с помощта на нея попаднах в Нова тв и започнах да върша “На кафе ”. Тя беше индивидът, който ми се обади да отида на среща с гърците (по това време притежател на Нова тв е гръцката компания “Антена ” – б.а.), на кастинга и да ме пробват. Оттам потегли всичко.
Благодарна съм на всички хора, с които работя. Аз доста обичам екипа си. Той малко се трансформира в годините. Идват нови хора, само че има и такива, с които сме от първите години и до ден сегашен са до мен. Съучастници сме и сме оставили в това предаване сърцата си. Мислим го и го обичаме по един и същи метод и дружно работим.
– Изпитвали ли сте скрупули, че поради работата не всеки път сте били до щерка си?
– Детето към този момент е огромно, само че в този момент още повече скърбя за толкоз доста пропуснати мигове и ми се желае някак си да я смаля и да я върна назад. Но е късно. Изпитвала съм, несъмнено. Не съм участвала на нито един неин първи образователен ден – от напълно мъничка, с цел да я изпратя на учебно заведение. Все по този начин става, че “На кафе ” стартира преди първия образователен ден и аз съм на работа по това време. Много моменти съм пропуснала, за които ми е мъчително.
Да не приказваме, че и когато съм си била у дома с нея, аз би трябвало да се приготвям за идващия ден, за идващото предаване, изнервено е, обезпокоеното. Аз съм в другата стая, с цел да чета и да не ми пречат, тя, благата, нещо идва, желае да ми споделя, споделя. А аз: “Добре, добре, след това, в този момент нямам време ”. Лошото е, че в един миг към този момент имаш време, само че пък тя няма.
– Какви са взаимоотношенията ви?
– Мари е вълшебно дете. Тези терзания са в моята глава. И в нейната несъмнено са останали такива мемоари, в които ѝ се е желало да имам повече време за нея, да бъда до нея, пък аз не съм била. Но в никакъв случай не съм чула някакъв укор, че ме е нямало, че нещо ѝ е липсвало. Никога, в никакъв случай. Прекрасно дете имам, да ми е жива и здрава.
КАК съдебна експертиза УКРЕПВА
По една лъжичка пчелен прашец
дневно, подправен с мед и джинджифил
Това, което върша, не може да се каже чак лекуване, а по-скоро е за поддържане на имунитета, защото дава доста минерали и витамини. Покрай Стефан сме заредени с всевъзможни пчелни артикули – прашец, мед, пчелно млечице. Сега ги пия по-активно за имунитет, само че не чакам чак да ме излекуват.
Прашецът е извънредно потребен. Когато се приема, не би трябвало да е на цели зрънца, тъй като по този начин ги изхвърляш след това. Зрънцата би трябвало да се разбият. Хората си го вършат в кисело мляко, само че аз не обичам. Може да се разтворят в мед – една лъжичка прашец, която се разбърква добре в меда.
Ако човек има някакъв тип пасатор и в случай че си прави сокове, фрешове, също може да прибави към тях една лъжичка прашец. Той съдържа съвсем цялата Менделеева таблица. Много богат е на всевъзможни минерали и витамини. Сега хапвам по една супена лъжица дневно. Ако го сдъвчеш, е малко необикновен на усет, само че аз и по този начин мога. Няма по какъв начин да предозираш с него. Но по-малко от една чаена лъжичка няма смисъл.
Също по този начин настъргвам джинджифил и го разбърниквам с мед и пчелен прашец. Става доста вкусна композиция. По една лъжичка дневно е добре. Аз персонално в този момент го одобрявам в по-големи количества.
